Non scholae sed vitae discimus

Ролята на социалните медии в образованието

гл. ас. д-р Стойко Петков

Non scholae sed vitae discimus

(лат. Ние се учим не заради училището, а заради живота)

 

Разбираемо е в департамента по масови комуникации в НБУ, да се интересуваме от социалните медии и социалните мрежи. Те ни касаят както като комуникационна практика, така и като среда за разпространение на медийни съдържания. Но в следващите няколко страници, няма да разсъждаваме за видовете социални медии и още по-малко за това какви са техническите им характеристики.

Както и заглавието на темата предполага, ще потърсим доводи в полза на използването на социалните медии в процеса на образование.  Спектърът от научни области, в които те могат да се прилагат е широк и приложението им съвсем не се ограничава само за специалистите по комуникации.

Защо преподавателите, повечето от които са дигитални емигранти, които говорят на един остарял език (от пред-дигиталната епоха), да полагат неимоверни усилия, за да преподават на поколение, което говори на напълно нов език? Професор Дон Тапскот казва, че подобна ситуация на изпреварващи умения на новото поколение спрямо поколението на техните родители, наблюдаваме при емигрантските семейства, където децата по-бързо и по-добре се справят с местния език. В резултат на това, семействата започват да разчитат на тях за комуникацията им с новите съседи, работодатели или чиновници и по този начин по-младите са изведени в лидерски позиции. Въпреки постоянния натиск за усвояването на допълнителни знания и умения, голяма част от преподавателите приемат предизвикателството и не само предоставят материалите си в електронен вариант, а изцяло приспособяват курсовете си за по-диалогична и отворена форма на обучение. Т.е. ние учим и използваме „вашия” език.

За новите технологии и образованието

Голяма част от промените в образованието през последните няколко десетилетия са били основани на дискусия за съдържанието. Трябва ли да се учи повече математика? Повече наука или да се наблегне на етиката? Как трябва да се учи - лекционно или проблемно-базирано? Изглежда, че голяма част от образователната реформа се занимава с определяне на съдържанието на образованието, а не толкова с модела и процеса на учене в един залят от технологиите свят.

Използването на технологиите за обучение се влияе от развитието в редица области:

· на самите технологии,

· световните тенденции (ръст на пазара икономика, променящите се модели на имиграция и др.),

· социалните тенденции и тенденциите в рамките на изследвания в областта на образованието.

Студентите използват дигиталните медии, не само за да общуват с близки и приятели, но и да работят в екип, включително и от разстояние.  Те си взаимодействат, сътрудничат и публикуват с колеги и експерти, използвайки различни цифрови формати.

Цифровите технологии предоставят възможности по-лесно да се намери съдържание, то е по-достъпно; по-лесно се редактира и разпространява. Осигуряват се нови възможности за повторно използване на съдържание в различен образователен контекст. Всички тези предимства имат принос и за преподаването, процесът на обучение и изследователската работа. Взети заедно, те представляват един динамичен процес на цифровото обучение.

Джордж Сименс и Питър Титенбергер в книгата си Ръководство за нови технологии за обучение[1]  представят една сравнителна таблица за учебния процес при различните технологични епохи:

 

Механичната епоха

Електронната епоха

Дигиталната епоха

Преподаване

Преподавателят представя материала на студентите

 

 

Лекционно представяне на материала.  Съдържането на курса се представя от преподавателя с помощта на  черна дъска и учебници.  Студентите си водят записки на ръка.

 

 

Лекционно представяне на материала, онагледявано с визуален материал. Съдържането на курса се представя от преподавателя с помощта на  шрайбпроектори, диапозитиви, филми и учебници.

Студентите си водят записки на ръка.

Могат да се раздадат напечатани текстове на лекциите.

 

Лекционно представяне на материала, онагледявано с визуален материал. Съдържането на курса се представя от преподавателя с помощта на  PowerPoint, уеб страници,

cd- та, dvd-та, видео и учебници.

Студентите си водят записки  на преносими компютри или таблети.  Цели лекции или тяхното резюме се предоставят в мрежата на университета.

Общуването

 

Комуникацията на преподавателя със студентите и между студентите

 

 

 

Възможно е да се разговаря с преподавателя по време на часовете или в приемното му време и се използват писма за кореспонденция.

 

 

 

Телефонът значително ускорява комуникацията и премахва географските пречки, но е вид „посредник” в общуването.

 

 

Студентите имат директен достъп до набор от комуникационни инструменти като:

email, чат пространства, социални мрежи,

уебкамери, както и устройствата: преносими компютри, таблети, мобилни телефони.

Самоподготовка

Самоподготовката обхваща всички дейности, които позволяват на студентите да разширят своето обучение извън учебните аудитории. Те могат да да бъдат планирани дейности, като като експерименти, лабораторни занятия, пътувания, или независими разследвания - изследователска дейност.

 

Допълнителни материали по курса са на разположение в библиотеката. Научните лабораторни занимания, експерименти и пътувания са планирани като част от курсовете.

 

При експериментите вече се използва и електронно техническо оборудване.

 

 

Студентите имат пряк и незабавен достъп до набор от ресурси и учебни дейности, които далеч надхвърлят това, с което се разполага в учебните аудитории: търсения в мрежата, търсения в база данни, цифрови ресурси, виртуални лаборатории, симулации, виртуална среда, разширената реалност. Библиотеките стават вторичен източник на информация, тъй като те са ограничени от скорост, обхват и мащаб (въпреки че Библиотека 2.0 се опитва да се справи с този проблем)

Оценяване

Оценяването най-често се разглежда като форма на поставяне на обобщена оценка. Оценяват се дейности, които представят знанията или уменията на студента.

 

Чрез устни изпити, тестове или в лабораторни занятия.

 

Засилва се използването на технологиите при доказване на компетентност (подобно на използването на технологиите от преподавателя при представяне на съдържанието).

 

 

Online лаборатории, е-портфолио

 

 

Нововъведенията в медийната среда променят нашето разбиране за грамотност и изискват нови навици, нови начини за взаимодействие със света около нас. Ние сме само в началото за идентифицирането и оценката на този развиващ се набор от социални умения и културни компетенции.

Онлайн дискусията и диалога в учебната аудитория се възприемат като различни среди, включващи различни стилове на общуване и тук се крие опасността те да бъдат "отделени" една от друга.  Въпреки че темите, обсъждани по време на лекции могат лесно да се пренесат в онлайн дискусията, обратното не винаги е вярно. При идеални условия, лекционната зала и онлайн дискусиите, биха се допълвали и обогатявали взаимно.

Какво добавиха социалните медии?

Карин Ръсел дефинира пет принципа, които срещаме днес в социалните медии:

·       сътрудничество: използване на колективна интелигентност;

·       разказ (наратив): характеризира се с трансмедийно разказване на истории (термин, използван от Хенри Дженкинс в "Културната конвергенция”);

·       предприемачество: виждаме проблем, поемаме рискове, за да опитаме нещо ново при решаването му;

·       създаване на идентичност: на физическите лица, на марки, на организации;

·       култура: онлайн култура, както и междукултурната комуникация,наложени от глобалния характер на онлайн комуникацията.[2]

В края на 2002 г., терминът "социален софтуер" влезе в по-обща употреба, което се дължи на усилията на Клей Шърки, който през ноември 2002 г организира "конференция за социален софтуер".[3] Шърки определя социалния софтуер просто като "софтуер, който поддържа взаимодействието в група".

Дали е възможно да се създадат дейности, чрез социален софтуер, които да формират учебни общности, предлагащи на младите хора индивидуализирано обучение в група?

Някои от ключовите функции на социалния софтуер в областта на образованието са:

- Предоставя възможност за комуникация между групи от хора.

Има механизми, които позволяват на групи по интереси, за да се свържат по електронен път - да следят това, което заедно правят и преглеждат действията на другите в групата.

- Позволява комуникация между много хора.

Ако авторите желаят, техния труд може да бъде достъпен за останалата част от цифровизира свят. Достъпът е както за експерти, така и за начинаещи и им дава възможност да работят заедно.

- Осигурява събиране и споделяне на ресурси.

Социалният софтуер  осигурява средства за събиране на материали, които да са винаги на разположение.

- Предоставя сътрудничество между участниците при събиране и индексиране на информация.

Вече не става въпрос за знание, ограничено от исторически изградени виждания за учебни програми. Налице са нови начини за организиране и намиране на информация, която представлява интерес за вас и за групите, с които споделяте интересите си.

- Подпомага персонализация на приоритетите.

Можете да избирате информационните потоци, от които да бъдете информирани и информацията да идва при вас, а не вие да я търсите. Освен това, е възможно да проследите онлайн активността на вашите колеги.

- Има нови инструменти за агрегиране на знания и създаване на нови знания.

Масовото слушане на музика на MP3 плейъри е показателно за събирането на материали от много източници и запазването им за наша лична употреба. Има и инструменти, които позволяват това съдържание да бъде променено – т.нар. mash-up или концепцията на смесването.

- Доставя информация на много платформи, както и когато е нужно за създателя и получателя.

Създатели и потребители на социални софтуерни инструменти и съдържание не са ограничени само с настолните компютри. Те използват и други устройства: мобилни телефони, PDA устройства, MP3 плейъри и игрови конзоли. Техните очаквания са дигитализираната информация да бъде достъпна в контекста, в който се намират в момента.

Google + и "кръговете".

Един от проблемите на Facebook и Twitter е, че има много малка възможност за разделяне на хората от нашата мрежа например между семейството, приятелите и колегите. С регистрирането на кръгове в Google +, имаме възможност да публикуваме точното съдържание към правилната аудитория, което позволява да се комбинират професионални и лични мрежи в едно. Практиката ще покаже, доколко продукта, а и цялата технологична и комуникационна среда ще осигурят подобно развитие, но за нуждите на обединяването по екипи или по курсове подобна възможност е добро решение. Образованието се променя, а социалните медии предоставят един набор от възможности за подобряване на резултатите от обучението.

Ефективното използване на социални медийни стратегии, на първо време може да допълни традиционните методи на обучение и да внесе динамика в затворените и тромави университетски електронни системи. Социалните медии премахват много от бариерите между студенти и преподаватели, създавайки по-неформална  и интерактивна учебна среда.  Те могат да осигурят канал за продължаване на разговорите извън ограниченото време на работните ни срещи. Изнасят учебния процес извън пределите на учебните аудитории и създават пространство за развитие на общностите на учащите се. 

От следващата учебна година очаквайте да бъдем още по-свързани!

[1] George Siemens, Peter Tittenberger, Handbook of Emerging Technologies for Learning, http://umanitoba.ca/learning_technologies/cetl/HETL.pdf 2009

[2] Karen Miller Russell, Social media principles in PR education, http://www.teachingpr.org/teaching_pr/2009/06/social-media-principles-in-pr-education.html 2011

[3] Danah Boyd, THE SIGNIFICANCE OF SOCIAL SOFTWARE, http://www.danah.org/papers/BlogTalkReloaded.pdf 2011

обратно нагоре